Sound Ninja | Зад микса: Жлъч – И утре е ден
1855
post-template-default,single,single-post,postid-1855,single-format-standard,ajax_fade,page_not_loaded,,qode_grid_1200,qode_popup_menu_text_scaledown,qode-theme-ver-16.7,qode-theme-bridge,wpb-js-composer js-comp-ver-4.11.2.1,vc_responsive

Зад микса: Жлъч – И утре е ден

Зад микса: Жлъч – И утре е ден

‘One Shot’ серията на Facing the Sun се превърна в луда напревара на звукови и видео идеи. В настоящият материал ще разгледаме процеса на смесване на парчето на Жлъч „И утре е ден“, което е продуцирано от Евгени (So Called Crew) и смесено от Димитър Ганчев – инженер и лектор в Sound Ninja Music Academy. Тракът определено е един от силните моменти в One Shot – сезон 2 и любимец на хип-хоп аудиторията от доста време насам.

SN: Евгени е известен с това, че семплира предимно от плочи. Звукът от винил има типични честотни артефакти, които не присъстват при другите носители. Имаше ли разлика в подхода ти спрямо смесването на писти със записани инструменти и този трак, който е базиран изцяло на винилни семпли?

ДГ: Това, което първоначално ме притесни и исках да променя, беше че пистите които получих бяха моно и реално пречеха на гласа. Това, което направих е малко да ги разширя за да се дръпнат от средата и да освободят място за вокала. Нищо друго по-специално не срещнах като трудност. За да изскочи гласът още по-напред, добавих дисторжън – Soundtoys Decapitator и лента на Waves – Abbey Road. Така семпъла звучи още по-директен и характерен отколкото беше. Първоначално пробвах да оставя семплите в средата, но не ми се получи. В единият от семплите има и други гласове, които правят нещата още по-сложни. Ако освобождавах само честотно място за гласа, изчезваше от силата на семпъла, затова ги разделих в пространството.

SN: Още един въпрос от кухнятa, не знам дали е редно да спoменаваме кои семпли са използвани, но единия е представител на българската музикална индустрия, а другия на американската. Имаше ли някаква съществена разлика или плочата като носител ги е изравнила?

ДГ: Абсолютно никаква разлика! Подходът беше един и същ.

Ефекти върху основния семпъл

SN: В трака се сменят два различни бийта. Как подходи към това чисто в звуково отношение? Търси ли начин да изравниш звука или реши да заложиш на контраста?

ДГ: Те са тотално различни като темпо и тембър. Първият е малко по-спокоен и неагресивен, втория вече има силен акцент върху касата, доста е дистортирана и агресивна. В началото тръгнах да ги правя да бъдат “уж” еднакви, но самите семпли не го позволяват, защото са доста различни. Нещото, което исках да бъде еднакво беше басът, исках басът да ги обединява. Всичко останало да бъде различно. Две отделни парчета, реално се получи този контраст. Вторият бийт е малко “по-нахален” и дистортиран. Когато дискутирахме това с Евгени, той имаше леки притеснения, като му казах че вторият ще го направя по-агресивен. В крайна сметка басът ги обедини, все едно един и същи басист свири и на двата бийта. Идеята е продуцирана така, че да звучат различно. Използани са различни дръм сетове, касата е различна, съвсем различна звукова картина.

Общ изглед на работната сесия

SN: Жлъч има доста интезивен flow и на места казва по 148 думи в един такт. Как подходи към вокалните писти като цяло?

ДГ: Чакай сега да помисля… Отчетливостта ми беше предизвикателство. Идеята беше да се чува всяка една сричка. Търсих начин да увелича атаката на сричките за по-добра разбираемост. Това ми беше в основата на подхода – артикулацията. Той също така име една характерна дрезгавост в гласа. Някакво типично негово си ръмжене. Това исках да подсиля и подчертая, не съм сигурен дали е от гласът му или от записа, но е там и е готино! Иначе най-важни бяха бързите срички и това да се разбират. Всички компресори и други устройства, които съм ползвал, бяха ангажирани да подобряват атаката на всяка буквичка. Другият вариант беше просто да го усиля – два на нула за вокалиста спрямо бийта, което е много тъпо. Има и една автоматизация във втория бийт, явно го е изпял по-агресивно, имаше малко повече среди.

SN: Да разбираме ли, че освен тази автоматизация, чейнът на вокала е бил един и същ за двата бийта?

ДГ: Да. Вокалът е един и същ. Вокалът е един трак от начало до край. Единствената разлика е в автоматизацията на SSL-а. На вокала няма нито един компресор, защото като получих пистата я минах през хардуерни инсърти. Мина през API преамп, от там през DBX 160a, но много малко. Две към едно, едвам едвам светкаше лампчката на treshhold-a, децибел-два gain reduction. След това отиде в Warm Audio 1176, откъдето идват тонa и характерa, разбира се с възможно най-бавна атака и бърз рилийз. След това мина през Summit Audio – Opto Compressor, за да изравни нивото. Там най-много два децибела. Понеже DBX-а е много бърз, страшно подчртава атаките, това исках от него. 1176-цата заради типичният тон, ratio – четири към едно, бавна атака и най-бързия рилийз. Пак от пет до седем децибела gain reduction.

SN: Това е интересен подход – получаваш вокалните писти и все едно за втори път вкарваш вокалиста в твоето студио да записва, за да постигнеш твоят си звук и тембър.

ДГ: Да, това бше в началото на веригата, останалите неща след това. След като го принтнах на аудио след хардуера не съм добавял почти нищо. Постигнах тонът, който търсех. Позволих си да го направя след първото потвърждение от Евгени, че вокалът му харесва, че не е прекалено компресиран и т.н.

Какви плъгини използва?

SSL Channel точно заради онези средни честоти, за които говорихме в началото. Mахнал съм явно нещо досадно около четири килохерцa, нищо кой-знае какво.
Използвал съм FabFilter като De-Esser, оттам декапитатор за малко повече яснота. Всичко е използвано много умерено, по 2 децибела най-много.

В припева има бек вокали, какво се случва там?

Това са три тембъра и три различни тона, просто ги изравних и разтворих панорамно. Ниският в средата, другите два, съответно сдфлеко ляво и леко дясно.

Вокални ефекти

Следващият въпрос. Хората знаят, че обичаш да кривиш звука. Колко “кофи” дисторшън използва?

Броя, броя и казвам веднага! Decapitator – един брой, Lo-Fi – седем, осем… девет, десет…, двадесет и три! Двадесет и три кофи с дисторшън. Най-много използвах Soundtoys Decapitator, защото имам най-много опции, има най-добър контрол на тона и т.н.

Можеш ли да споделиш други видове дисторшън, които ползваш?

Lo-Fi на Digidesign, използвам го страшно много. Devil-loc на Soundtoys и всевъзможни варианти на лентa.

Колко голям беше проектът и колко време ти отне работата по него?

Петдесет и четири канала са общо в сесията. Аудио каналите са по-малко, т.е. това е цялата сесия с бъсове и ефекти, сравнително малка сесия. Основната част от инструментите са барабаните. Бийта е двадесет и четири, абе около трийсетина трака. Относно времето не знам, започнах я, подготвях я, спрях я… да речем, че съм отделил към един ден сумарно. После имаше леки корекции, но това е.

Един въпрос относно ‘One Shot’ форматът, който е ориентиран изцяло към Youtube. Това изигра ли някаква роля във взимането на решения за финалния микс и мастър?

Не, а и аз нямам навика да се съобразявам с това къде ще се използва парчето. Правя звукът, какъвто смятам че трябва да бъде. Единствено с клубните парчета има малко повече значение. Ако е рок песен или поп песен, която със сигурност няма да чуете в клуб, въобще не се замислям. Но ако е поп парче, което става за клуб или хип-хоп парче, тогава мисля малко повече за ниският регистър.

Като теглим чертата, кое беше най-голямото предизвикателство в тази сесия?

Вокалът. Много е бърз и казва много думи. Трябва да се разбират, а в същото време не исках да звучи като поп. Хем бийта да е супер стегнат, хем вокалът да остане звездата. Идеята беше да се запази “мърсотията”, но да бъде светла и ясна. Това бше най-голямата битка.

Мастър ефекти