Представи се: как се казваш и с какво се занимаваш?
Kазвам се Огнян Белстойнев, на 21 години, занимавам се с креативната и инженерната страна на музиката, спортно катерене, писане, аналогова фотография, колажиране и на собствени начaла с изучаването на история на изкуството, по-конкретно на музиката, литературата и киното.
Как, кога и защо започна да се занимаваш с музика?
В края на гимназията започнах да отделям повече време да слушам и да се интересувам от музика и дълго време имах желание да започна и аз самия да творя, но не знаех откъде да започна. това че не свиря на нищо и не пея добре (въпреки, че в трети клас ме избраха за Хора на Софийските Момчета), страха и вцепенението от въобще пробването на неща, перфекционизма и амбициозната музика, която слушах и с която сравнявах всяка своя идея – всичко това дълго подтискаше всяко мое желание да опитам.
В 12ти клас, по време на онлайн час по френски, един приятел ми прати на шега негов едноминутен бийт направен на garage band на телефона му, в който бяха ползвани само китайски традиционни инструменти. На мен ми стана смешно и написах набързо един доста абсурден и вулгарен рап текст, който после записах на телефона си върху инструментала. както можете да си представите, не се получи нищо особено, но за мен това демо значи много и винаги ще ми е смешно как то е ‘първата ми копка’.
Почти 5 години по-късно, демото все още може да се намери в саундклауда ми и втория ми Youtube канал и интересното е, че дори не ме е срам от него толкова, колкото предполагах че ще ме е.
Кои са любимите ти стилове, изпълнители и какво влияние са оказали те върху музиката ти?
Не пожелавам на никого да ми задава този въпрос, особено ако наистина иска да чуе отговора, защото ще трябва да си освободи следващите няколко дни. Но накратко – в последните три години започнах да задълбавам доста в мюзик конкрет, електроакустична музика, харш нойз, саунд колаж, фийлд рикординги и т.н. паралелно с това близък приятел ме въвлече и в EDM-a, брейккора, майкросаунда и няколко интересни течения от техното.
Отделно от това имам и рап амбиции – и в инструментален, и в лирически план. А отгоре на всичко ми се ще да имам и група, защото едни от най-любимите ми музикални проекти някога правят неща в посока нойз рок, фрий джаз, хардкор и краутрок. А за изпълнители – най-важните за мен от последните две години мога в неопределен ред да ги сведа до тези 10: Can, Venetian snares, The mars volta, Clipping., At-the drive in, Brainiac, Armand hammer, Matmos, Aesop rock, Monolake.
С какво ти беше полезно обучението в Sound Ninja? С какви проблеми сблъскваше преди да дойдеш в академията нас и как участието в курса ти помогна да ги преоодолееш?
Обучението в саунд нинджа ми помогна за буквално всяка една от стъпките по пътя към завършеното музикално произведение – от започването на идеята и креативния процес през инженерните тънкости на записа и микса, та до това какво е мастъринг и подготвянето на кредити за физически носители/стрийминг платформи.
Проблемите ми преди да се запиша бяха много и във всеки един от изброените аспекти, защото никога не бях ползвал DAW и започнах от самата нула, но тактичния подход на преподавалите и ценния ноу-хау който споделиха с мен продължава да ми помага да изглаждам процеса си на създаване и обработка на музика.
Разкажи ни за произведението, което представяш и вдъхновението зад него?
Ами всъщност произведенията, защото реших да пусна два албума наведнъж. Първият и по-дълъг албум – „Ак-гирит-оту“ – е три песни и се състои от инструментални импровизации върху фийлд рикординги и е по-органичния и спонтанен от двата. За него вдъхновенията не са супер конкретни, защото самите инструментални импровизации не са мои, въпреки че с човека, който ги изпълнява водихме много дългои разговори относно това какво целим да носят като усещане. Сега си спомням, че имах плейлист с точно три песни за референции – една на Тhomas Кöner, една на Мanuel Göttsching и една на Stars of the lid – но мисля че в крайна сметка дори не го показах на колаборатора си.
Вторият албум – „Балистична крива“ – пък е с по-електронно и дигитално звучене, въпреки че в няколко от песните има ползвани и акустични инструменти, и фийлд рикординги. Но звуците от синтезатори май са преобладаващи – просто тепърва навлизам в модуларния свят и в този албум присъстват доста от първите ми експерименти в него. Албумът е 10 песни, наситен с много отрязъци и абразивни звуци – в него са запечатани и първите ми опити да правя харш нойз и колажи от всякакви звуци.
Музикалните влияния за албума са много, даже в предпоследния трак малко ме дразни колко очевидно съм се опитал да направя моя прочит на Clipping. Песен, но главното влияние е по-скоро атмосферично – през по-голямата част от правенето на албума четях Пинчъновата „Гравитационна дъга“, много ми допадна духа на света от книгата и смятам, че по свой начин пренесох всички тези носещи се през страниците тревожност, параноя и неспокойствие в композициите си. А също така и повечето от заглавията на песните, както и самото име на албума са по един или друг начин препратка към книгата. Изключение правят двата рап текста в албума – те не са по никакъв начин свързани с книгата, просто ми беше забавно да пиша агресивен и циничен рап, с рими които много ми харесват.
Какво ти предстои?
Имам няколко идеи за няколко неща, по които ми се ще да започна да работя паралелно, но още всичко е на зародишен етап.
Кое твое парче ще ни пуснеш?
Понеже досега говорих само за соловите ми неща, си избирам си парче, в което имам участие и което много обичам, но не е продуцирано от мен.
