Представи се: как се казваш и с какво се занимаваш?
Казвам се Теодор Цветков, но хората около мен често се чудят дали съм DJ, инженер, хакер или просто човек с твърде много хобита и твърде малко сън.
Как, кога и защо започна да се занимаваш с музика?
Винаги съм слушал музика – откакто имах iPod пълен с тракове – мои нямаше, но поне знаех как искам да звучат. Още в училище гледах сетове от Ultra Festival и други големи събития и си представях как съм на сцената. После се прибирах и се опитвах да ги пресъздам на един малък DJ пулт.
По-сериозно започнах да се занимавам с музика, когато осъзнах, че не искам само да слушам или да подражавам на някого – искам да създавам свои неща. Първо дойдоха DJ сетовете, после се запалих по продуцирането и постепенно започнах да откривам собствения си звук.
Кои са любимите ти стилове, изпълнители и какво влияние са оказали те върху музиката ти?
Любимите ми стилове са EDM във всичките му форми, trap/hip-hop и класическа музика. Обичам комбинацията между тежък бас и силна емоция – нещо, което се среща рядко, но когато го има, ме грабва веднага.
Сред артистите, които най-много са ми повлияли, са Apashe, Skrillex, Deathpact, JOYRYDE, QUIX, NGHTMRE, TroyBoi, Excision, Gesaffelstein, Kanye West, Travis Scott, Ufo361, Damso, Nicholas Britell и Ludwig Göransson. Всеки от тях ми е дал нещо различно – от груув и енергия до атмосфера и дълбочина.
Apashe и NERO буквално ме запалиха по идеята да комбинирам оркестрални елементи с електронен звук. От тях разбрах, че можеш да използваш класически инструменти и те да звучат модерно и брутално едновременно. Skrillex – особено в по-новите си неща – ми показа как минимализмът не значи „празно “, а точно обратното – как с малко елементи можеш да създадеш нещо изключително въздействащо.
Gesaffelstein ми даде усещането за тъмна елегантност, а от композитори като Nicholas Britell и Ludwig Göransson се научих да мисля за музиката като за кино – да я правя визуална, вътрешно движеща се.
Цялото това влияние ме е насочило към един по-кинетичен, филмов подход към траповете и EDM-а ми – да не е просто бийт, а усещане, което можеш да чуеш и почти да „видиш“.
С какво ти беше полезно обучението в Sound Ninja?
Преди да започна в Sound Ninja, имах голямо желание да правя музика, но често отлагах. Започвах тракове или dj сетове, ентусиазирано, но рядко стигах до край. Имаше една смесица от липса на структура, несигурност и силен перфекционизъм, който постоянно ми пречеше – все нещо не ми звучеше „достатъчно добре“ и така нещата просто оставаха недовършени. Благодарение на обучението ми разбрах, че перфекционизмът и отлагането на нещата няма да прогресирам.
Разкажи ни за произведението, което представяш и вдъхновението зад него?
Представям последният си албум, който се казва Éclat.
Éclat е албум, който отразява един от най-резките ми скокове напред като артист. Името дойде естествено — означава „блясък“или „изблик“на френски, и така се усещаше целият процес по създаването му. Имаше много моменти, в които просто нещата си идваха на мястото — идеи, преходи, емоции. Вдъхновен съм от артисти като Gesaffelstein, но не съм се стремил да имитирам — по-скоро да извадя нещо свое, с тъмни нюанси, с енергия, но и с контрол.
Този албум е резултат не само от часове работа, а от истински процес на търсене — на звучене, на посока, дори на увереност. Работих върху бийтове, вокали, миксинг — всичко по малко, за да усетя, че не просто правя музика, а разказвам нещо свое. Éclat е точно това — едно искрено избухване, но не заради шума, а заради смисъла зад него.
Какво ти предстои?
Предстои ми нещо, което чакам от доста време – започвам работа по втория си албум, този път с оркестър. Идеята е да съчетая класически инструменти с елементи от EDM и trap – нещо като сблъсък между два свята, но точно това ме вълнува и използвайки аналогови модуларни синтезатори.
Да чуем музиката на Тодор 🙂
И един дижей сет от него:
