В тази статия ще ви разкажем как се сформира една успешна колаборация, в която крайният резултат e толкова силен като първото парче на Low Heat x peyotoff – Daydreamin’. Двамата са и преподаватели в Sound Ninja Academy- Боян Бойчев- Low Heat преподава музикално продуциране с Ableton Live, а Петър Йотов- peyotoff е учителят ни по китара. Ако вече сте се срещали с тях, знаете, че са безкомпромисни професионалисти и ние сме горди, че са част от екипа на академията. На нас обаче ни е интересно как се осъществи този проект и какъв беше процесът на работа. Пускаме ви парчето за фон и продължаваме с разказа на Боян и Петър.
SN: Как се стигна до идеята да работите заедно?
ББ: Истината е, че отдавна искахме да работим заедно, но все не успявахме да се срещнем. До миналата зима, когато съвсем инцидентно се засякохме в студиото нa Sound Ninja и седнахме да поджемим, но тогава нищо не излезе. Следващата ни вече планирана среща мисля, че беше през февруари, непосредствено преди пандемията да достигне до България. Тогава се роди “Daydreamin’”.
SN: А какъв беше процесът на създаване на парчето? Бързо ли се случиха нещата?
ПЙ: Спомням си, че разполагахме само с един час измежду всичките репетиции, с които бях затрупан тогава, защото се очакваше март месец да е пълен с участия. Отидох в Боян и се захванамехме директно да записваме.
ББ: Да, първо Петър записа акордите и този риф, който е супер характерен за трака. Аз направих основната идея за бийта и той записа бас линията на аналоговия синт у нас. Тъй като той беше супер ограничен откъм време, си тръгна по задачите, а аз до вечерта бях довършил трака на 90 процента. Просто идеята, която започнахме, беше толкова яка и вдъхновяваща, че нямах търпение да я довърша. Също така за мен беше вълнуващо, че за пръв път работих лично с китарист, но все пак момента, че останах сам след това, беше много ключов за парчето, защото работя много по-спокойно и съсредоточено, когато съм сам. Затова същата вечер парчето беше готово. Най-яките тракове стават бързо и спонтанно, когато използваш енергията на вдъхновението си.
SN: Със сигурност е по-пълноценно да работиш със сешън музикант, пред това да използваш китарни семпли. Как бихте сравнили опита?
ББ: Абсолютно! Поради простата причина, че е по-гъвкаво и поради това, че е жив човек, с който сте на един вайб и си комуникирате, докато семпъла е универсален.
ПЙ: Сешън музиканта обслужва нуждите на музиката, която създавате, а ако ползваш семпъл, трябва да обслужиш нуждите на семпъла, защото той вече има своят вайб.
ББ: Именно в това отношение според мен е важно да си пасвате с музиканта, с когото работите. Китаристи колкото искаш, но трябва да намериш някой, с който да сте на една музикална вълна, за да ви се получи.
SN: Петър е част от мого банди и вероятно процесът на създаване на музика в екип не му е чужд, но за много продуценти това е самостоятелна работа. Важни ли са според вас колаборациите за развитието на един музикант, какво бихте посъветвали учениците ни?
ПЙ: Според мен колаборациите са една от най-вълнуващата част при правенето на музика най-вече заради това, че излизаш от комфортната си зона и се съобразяваш с идеите на другия. Обикновено всеки има уникални идеи и най-често се различават от това, което ти самият би направил, затова съвместната работа отваря нови перспективи в процеса на създаване.
ББ: Якото, когато правиш музика на компютър е, че имаш пълния контрол. Когато свикнеш с това, се опитваш да избягаш от потенциалните противоречия при работата в колаборация. Но в действителност, когато работиш сам имаш ограничението на твоите способности. Колаборациите разширяват кръгозора ти, но за да има успешен резултат, е от изключителна важност да си паснеш с човека, с когото работиш, да сте на една вълна и музикално и чисто на човешко ниво. Когато изпаднеш в спорове с някой, се губи целият флоу. Колкото и романтично да звучи, трябва да намериш точния човек. Дори не е до толкова от значение стила, в който работи, колкото това да се разбирате. Затова колаборации от рода на “Брат, кой иска да правим заедно музика?”, написано в някоя Фейсбук група, рядко са успешни. Съвета ми към учениците е да бъдат внимателни в избора си, за да не се разочароват с пропиляното си време.
SN: Важен съвет, да. Другият проблем, който може да се появи е, когато някой от музикантите иска да има контрол върху всичко. Попадали ли сте в такива ситуации?
ББ: Да, имал съм неуспешни колаборации. В една успешна продукция е важно всеки да намери ролята си. Ако примерно колаборират двама продуцента, съвета ми е всеки да наблегне на силните си страни, ако целта е да има добър краен резултат и не се прави само за развлечение.
ПЙ: Ние действахме именно по този начин – аз като сонграйтър се занимавах повече с композиция (синтове, китари, бас), докато Боян пое аранжимента, саунд дизайна, микс и мастеринг. Но всеки вкарва идеи и допринася за песента. Съвместната работа изисква и много обсъждане, допълване и трябва да сте готови да правите компромиси.
ББ: Стига компромисите да не са неприемливи. Тогава вече е онзи момент, в който хората не си пасват. Когато компромисът е приемлив, естествено, че трябва да се прави, но в най-добрите колаборации, които знам, хора обикновено се разбират без думи и ние с Петър смятаме, че сме така. Ако някой е имал забележки, те са били отразявани на момента с разбиране.
SN: Благодарим ви, че споделихте всичко това с нас. Дочухме, че вече официално ще издавате за лейбъла Stereofox. Какво да очакваме занапред?
ББ: Следващият рилийз за Stereofox в началото на 2021.
ПЙ: Освен това продължаваме да работим и върху други неща. Използваме си времето активно докато сме в “Lockdown” и създаваме музика дистанционно.
ББ: Да, дори и с онлайн колаборации нещата се получават, защото енергията е в самата музика. Това, че не сме в една стая не е идеално, обаче не е оправдание за бездействие. Бих се радвал, ако успеем да мотивираме и нашите ученици и последователи да използват момента да създават музика!
1 Comment
[…] колаборацията му с Low Heat, учителят ни по китара Петър Йотов- peyotoff издаде още две […]