[vc_row row_type=“row“ use_row_as_full_screen_section=“no“ type=“full_width“ angled_section=“no“ text_align=“left“ background_image_as_pattern=“without_pattern“ css_animation=““ css=“.vc_custom_1482103273333{padding-right: 10% !important;padding-left: 10% !important;}“][vc_column][vc_column_text]
Петък сутрин получвам SMS, че има пратка за мен. По-късно звъни куриер и казва, че четири кашона, едния доста тежък, ме чакат пред сградата. Подател Финландия, та-дааааа! Огромен и ужасно впечатляващ дървен съндък с надпис AMPHION.
На бегом до третия етаж с 18 кг. под ръка, отварям. вързвам всичко, бързам! Сядам, пускам… Мълча, продължавам да слушам… Продължавам да мълча, а тази песен съм я слушал поне 15615918510 пъти. А я чувам за първи път.
Първоначалното ми впечатление – ужасяващ мащаб. Огромно. От колони с размера на Yamaha NS10 – 6,5 инча. Седя и слушам любимите си песни, познати до болка. Същите, но изцяло нови. Големи. Светли и пространстевни, но без да бъдат грам изцъклени. Ниски честоти – бързи и конкретни, не се влачат. Като влезе баса на Kanye – Black Skinhead и ме натисна до стената. От колона с размерите на NS10. Оne18 идват с 500W AMPHION усилвател.
Като цяло много познати колони – на четвъртата минута вече знам какво чувам и съм сигурен в него. Напомнят ми на NS10 в средата, но звучат като 5 чифта NS10. Не ми отне много време за да им свикна, беше като среща със съученик. Колкото повече слушах, толкова повече се наслаждавах на музиката и в същото време много добре разпознавах детайли – опашки на ревърби, транзиенти на инструменти, ясно чувам компресия и кривоч.
После включих One15. И пак си пуснах същите песни. След третия такт отидох да пипна с ръка говорителя за да се убедя, че наистина тези колони свирят в момента. Също толкова големи, бързи и мащабни. Е почти, все пак са по 5 инча. Доста повече ми напомнят на NS10. Освен мащаба, в спектъра и всичко останало. Според мен One15 са леееко по-бързи в ниския регистър от Оne18. Не слизат толкова ниско, но като скорост и детайл, като че ли са по-бързи. Разликата с NS10 беше очевадна, но малка, за това отново се върнах към one18.
Послушах няколко дена, поработих частично на тях песни, които вече бях започнал да смесвам, докато не реших, че съм готов да смеся една цяла песен. Отне ми един час за да завърша микса, няма вокали, чиста инструментална музика. Работих много бързо, без грам да се замислям над това, което правех. Беше интуитивно всичко. Просто си течеше и се забавлявах. След като бях готов, си пуснах микса на до болка познатите NS10 – УАУ. Изненадващо яко! Голямо, много голямо и масивно. По-светло от обичайното за мен, но в никакъв случай харш. Това, което чувах на One18 е това, което чувах после навсякъде където пуснех микса. Изключително бърза и адекватна работа.
One18 звучи като 3 колони. В ниските, все едно имаме голям 12 инчов говорител – бърз и прецизен, без да се мотка. В средата прилича на вездесъщата NS10. А горе…, горе е като нещо много благо и детайлно, може би ала Genelec. С една дума, покриват целия нужен спектър от колони за едно студио. Без да има компромиси. Може да свирят силно, може да свирят тихо. Еднакво приятно и неуморително. Когато намаля звука с 10-12db за да си говоря с някой или да почина малко, спектъра не се променя, просто става по-тихо. Нещо изключително проблемно и адски важно за мен, а и не само. Нищо не изчезва, всичко си е там, толкова детайлно и прецизно, но по-тихо. Ако трябва да ги опиша с една дума, бих цитирал моя приятел Янко – музикални.
Дали One18 или One15, грешен избор няма. Въпрос на вкус и по-малко на помещение. За мен има и огромна разлика между One18 със 100W и 500W усилвател. С малкия е прекрасна, с големия е впечатляваща!
Отивам да си ги слушам 😉
Димикстър
[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]
