Представи се: как се казваш и с какво се занимаваш?
Казвам се Данаил Недков, и съм на 17 години. Занимавам се най-вече с музикално продуциране. Избрал съм си артистичен псевдоним onezi, защото ми дава свободата да не се ограничавам към една артистична идентичност, и защото никой, който не е от славянската езикова група не знае какво значи, а според мен звучи готино.
Как, кога и защо започна да се занимаваш с музика?
Започнах да се занимавам с музика още в 4. клас, когато тръгнах на уроци по китара. Винаги съм искал да свиря на китара и имаше уроци в даскало. Ходих на уроци към две години, а после започнах да се уча самостоятелно.
Въпросът с музикалното продуциране обаче е съвсем различен. Причината да се захвана с музикално продуциране е, че аз исках да направя албум още в 7 клас, пиша откакто се научих на буквите горе-долу, а тогава имах текстове, които смятах, че стават. Но много добре знаех, че нямам музика за тях и затова трябваше да си правя музиката. И така в началото на 8 клас си изтеглих Ableton Live Lite. Тогава имаше лимит от 8 трака и аз правих 7 писти инструментал и оставях една писта за глас. Не довърших албума, разбира се, но така започна всичко.
Кои са любимите ти стилове, изпълнители и какво влияние са оказали те върху музиката ти?
Любимите ми стилове музика са RnB, хип-хоп, рап и някакви experimental и alternative странни неща. Любимите ми изпълнители са Eminem, Kendrick Lamar, JPEGMAFIA, Radiohead и Lexa Gates. Начинът, по който са ми повлияли е различен, но бих казал еднакво важен. Еминем е причината да открия хип-хопа като цяло, пусна ми ги за пръв път заместник-учителя ми по карате на един лагер, като бях на 11. Той е причината да започна да виждам музиката като начин да изразявам себе си.
За Kendrick трябва да отбележа, че го слушам отпреди да гръмне с Not Like Us. Неговото влияние е повече върху какво искам да постигна с музиката ми. В неговата музика видях скромност и много високо ниво познание за самия него, което ми показа, че е важно да гледам как моето изкуство може да бъде видяно като изкуство, което има смисъл да съществува.
JPEG е любимият ми продуцент, защото когато за пръв път го чух, познанията ми за как музика звучи бяха напълно преобърнати. Всичките звуци, които не знаех как е направил, ме накараха аз да се опитвам да експериментирам до такава степен и да ползвам dugital audio workstation-a като инструмент сам по себе си. Той има и огромно влияние върху начина ми на писане, защото видях, че даже директното изразяване може да бъде красиво. От Lexa научих, че добра мелодия и просто инструментал могат да звучат точно толкова готино и интересно, колкото парче с 200 писти.
С какво ти беше полезно обучението в Sound Ninja? С какви проблеми сблъскваше преди да дойдеш в академията нас и как участието в курса ти помогна да ги преодолееш?
Sound Ninja е причината наистина да повярвам в себе си. Преди да започна курса правех бийтове и имах известен опит с DAW, но още в beginner курса имах възможност да участвам като водещ продюсър в songwriting camp-ове и оттам да участвам в пълния процес по направата на реална песен с вокалист.
Венци Иванов, моят преподавател, ме надъхваше и най-малкото ме приемаше насериозно. С неговата помощ не само технически, но и чисто човешки се развих, защото ми обясняваше за музикалната индустрия и етичния начин, по който да се впиша в нея. Във втория курс беше неизменно до мен докато правех албума и ми връщаше винаги изчерпателна обратна връзка за всичко, което правех, включително и идеите зад него и текстовете.
Разкажи ни за произведението, което представяш и вдъхновението зад него?
Казвал съм на доста хора, че аз не знаех, че ще правя албум и идеята беше на Венци, защото в Advanced курса трябва да работя по собствен проект. Реших, че ще направя уж EP, но EP-то го виждам като просто визитна картичка, а аз не исках това. Не мога да правя изкуство, в което няма точен смисъл, затова като на 23 април написах първия си текст, реших, че ще правя албум.
Да направя албум винаги ми е било голяма мечта и не бях сигурен за какво да е и дали ще успея да направя нещо, което да ме удовлетвори. В последствие реших, че ще правя албум, в който представям света на мечтателя-реалист. В крайна сметка обаче излезе албум, в който се представя, мисля, света на всеки по космически, но и човешки начин. Успях да съхраня вътре всичко, което знам, съм чувал и правил като музика през живота ми. Стана точно както беше в главата ми.
Какво ти предстои?
Още музика най-малкото. С албума ще кандидатствам в университет, затова е и на английски. Нама да спирам да се предизвиквам и да намирам все повече нови и странни звуци, и да се опитвам правя изкуство, което си заслужава да съществува.
Случшайте албума на ONEZI в Spotify & Youtube.
https://open.spotify.com/track/53zZtPjaGIHNYGLlbJLiTp?si=QRjYkZlbTQ-lqFhY3Koe8w
